Спасете Бурхилде... и филийката с Нутела!

Летен лагер – Рицарски лагер

Да се обличаме като рицари, да живеем като рицари, да се държим като рицари и героично да спасяваме замъчна девица като рицари. Всичко това преживяхме в един малко по-различен летен лагер на младежката група ETG Erlen.

Всичко започна в една съвсем обикновена неделна сутрин по време на богослужението. Пред погледите на цялата общност нашата прекрасна замъчна девица на име Бургхилде беше отвлечена от превъзхождаща я по брой група черни рицари. Ужасеният крал трябваше да гледа без да може да направи нищо. Но той се възползва от тази възможност и отправи призив за набиране на нови оръженосци. Той им предлага обучение за рицари. В замяна обаче изисква от всеки готовност да рискува живота си за освобождаването на Бургхилде.

Реконструкция на руините

При тези условия нашата програма SOLA стартира през лятото на 2004 г. с около 30 деца и тийнейджъри.

Още в четвъртък сутринта заедно с тийнейджърите се отправихме към руината (в която разпънахме палатките), където преминахме обучението за рицари. Благодарение на любезното разрешение, по време на лагера имахме възможност да използваме руината „Нюнег“ в Лиели (LU) – с прекрасна гледка към езерото Балдегерзее – за нашите нужди.

Четвъртък и петък прекарахме в обособяването на руината. В все още добре запазените основи изградихме кухня, санитарен възел и различни спални помещения, всяко с по два етажа за момичетата и момчетата. Това се получи доста добре. Поставихме греди в бойниците и ги покрихме с кофражни плоскости. Когато нямаше друг избор, използвахме строителни подпори (Stipper). Изграждането беше много трудоемко и изтощително. За транспортирането на материала ни беше необходим малък камион, който, разбира се, не можеше да се паркира точно пред входа на руината...

Начало на лагера

В събота пристигнаха и по-младите рицари, за да ни подкрепят смело в начинанието ни. С няколко малки лагерни съоръжения руината ни получи последния си щрих и обучението за рицари можеше да започне. „Как да се ориентираме в тъмнината“ беше първата тема от обучението (един вид нощна игра с задачи). 

Обучение за рицар

Неделя

В неделя сутринта отслужихме богослужение. След ориентирането следобед продължихме с работилници, в които се вживяхме в професионалния свят на рицарите. Можеха да се изработят коронки и воали за принцесата, лък и стрели за ловеца, знаме и герб за нашия замък, различни инструменти за менестрелите, както и шапка с камбанки за придворния шут. Вечерта се забавлявахме с играта „Stöckle“. Тази игра се превърна в любимата ни за остатъка от седмицата! 

Понеделник

Винаги с цел пред очите си да освободим Бургхилде в края на седмицата, започнахме пробен кръг. В тази игра на открито задачата беше да съберем материалите за носилка за нашата прекрасна принцеса чрез различни малки игри. Едва след като тронът беше напълно сглобен, нашата „принцеса за тренировка“ можеше да бъде освободена. За отдих следобед имахме възможност да изработим още музикални инструменти, да рисуваме картини с истински въглен, да изработим колани и да отлеем монети от калай и други предмети. В края на деня в още една нощна игра се упражнявахме да подпалваме замъците на противниците. По-късно, един след друг, изтощени, се свлякохме в небесните си легла в замъчните ни покои.

Вторник

Вторникът започна с рицарски турнир, в който се упражняваха още рицарски умения. Това включваше боравене с копие, измерване на силата при хвърляне на дървен труп, забиване на пирони, сръчност при преминаване по сапунена писта и т.н. Следобед тръгнахме към друг рицарски род, за да помолим за подкрепа в опасното ни начинание. Но колко голямо беше разочарованието, когато след четири часа поход открихме само една изоставена руина. Решихме да си позволим почивка и да разпънем палатките, които бяхме донесли, там, от другата страна на езерото.

Сряда

Призори побързахме да се върнем, като не пропуснахме да се измием както трябва в езерото. Видимо отпочинали и освежени, се впуснахме в последното изкачване обратно към замъка ни. Но никой не беше очаквал това, което ни очакваше там. Руината ни беше окупирана от чужди рицари. Нямахме избор: трябваше да се бием, за да си върнем замъка. Въоръжени с бързо изработен таран и водни балони, щурмувахме замъка. Ожесточената битка се проточи! Току-що изкъпани, както бяхме, бяхме засипани със сироп, вода, брашно и дървени стърготини. Но в крайна сметка успяхме. Всички чужди рицари бяха прогонени или вързани и с кърпа в устата, взети под наш арест. Целият замък трябваше да бъде приведен в ред, а докато и ние всички отново станахме относително чисти, вече залязващото слънце грееше над нас и ние можехме още веднъж да се насладим на заслужения си сън.

Четвъртък

На сутринта се задоволихме с работилници, в които изработвахме рицарски шлемове, леяхме олово, обковывахме Библиите си и т.н. Докато следобед се подготвихме за последен път за предстоящото освобождение. Играхме нещо като „Бренбал“, но в малък пролом. Четирите спирки бяха разположени по сапунени писти и малки въжени линии. Топката се играеше в доста изсъхналото корито на реката.

Петък

В петък сутринта нашите разузнавачи съобщиха, че са открили следа от Бургхилде. Разбира се, веднага тръгнахме по пътя, който наистина ни отведе до Бургхилде. Но тя беше окована с хиляди ключалки към едно дърво. Започна най-голямата битка от цялата рицарска епоха. Битката се водеше с четки и боя. Трябваше да бъдат отнети всички ключове от черните рицари, за да може най-накрая да бъдат освободени нашата бедна Бургхилде и нейният хляб с Нутела. След като свършихме работата, последва триумфално шествие обратно към нашия замък. Там започнахме с подготовката за големия рицарски празник, който беше насрочен за вечерта. След празнична трапеза и добро забавление под формата на танци, песни и театър, най-голямото ни желание се сбъдна. Всеки оръженосец беше рицарски посветен от краля.

Събота

Тъй като мисията ни беше изпълнена и на всеки новопосветен рицар го очакваше задача в родния му край, решихме да съберем лагера си и да се приберем у дома. И ако не е умрял, всеки рицар и там продължава да служи храбро на своя крал.

Ежедневието на рицарите – роли

Към нашия замък, разбира се, принадлежаха крал, монах и придворният шут. От време на време ни посещаваше търговецът, който носеше разнообразни сладкиши.

Духовенство

Задачата на замъкския монах беше всяка вечер да събира рицарите и да им разказва част от някоя история. Други
обучени рицари след това я обясняваха по-подробно. Като духовна тема за молитвата и времето за мълчание ни занимаваше Книгата на Исус Навин. Както Исус Навин, така и ние сме Божии рицари и се борим по поръчка на краля за него и неговото царство. Трябва да се тренираме и постоянно да питаме за Неговата воля.

Замъкът призрак

В замъка ни всеки ден ни посещаваше замъчен призрак, който незабелязано изпълняваше някаква задача. Така веднъж всички кранове бяха украсени с панделки за подаръци, цветя украсяваха двора ни, а веднъж дори някой беше затворен в тоалетната. Всяка вечер обсъждахме наблюденията си и давахме предположения кой би могъл да е призракът...

Приказка за лека нощ

Малко преди да си легнем, при романтичната светлина на огъня се наслаждавахме на приказка. Така приключенията на шута Тил Ойленшпигел ни придружаваха в рицарския сън.

Интересувате ли се?

Ако искате повече информация, DVD-то на SOLA или съвети от какъвто и да е вид, не се колебайте да се свържете с нас: www.etg-buchwiesen.ch

• Текст и снимка: „Forum Kind“, брой 3/06, стр. 17. Летен лагер 2004 в руини, ETG Ерлен.
  
  © Авторски права www.forum-kind.ch
• Авторка: Аня Хьонайзен