Статия за младежката група „Input“

Всеки е поканен да стане част от „Божието семейство“. Тук се чувстват добре дори самотните хора, бабите, децата от съседството, майките-самоотглеждащи... Срещите се организират от семейства или малки екипи от църквата. Не става дума за перфектна организация или изпипана програма, а в центъра на вниманието са общността, игрите, забавлението, разговорите, спонтанността, взаимното служене, окуражаването и обменът на опит.

Катастрофа – капанът на паркинга

Марк (изменено име), на 16 години, доскоро напълно незабележим. Талантлив футболист, средностатистически ученик в търговско училище, бивш член на младежката скаутска организация... тази картина се разбива като сапунен мехур с неочакваното обаждане от полицията: „Синът ви е хванат за втори път с откраднат мотопед!“ Като ударена от мълния, тази ужасна новина поглъща гласа на майката. Това не може да е истина! – Разбира се, Марк създаваше все повече проблеми през последните седмици. Оценките му се влошиха. А освен това винаги имаше онези странни типове, които питаха за него. С тях караше скейтборд или се мотаеше с часове в парка. Отдавна вече не искаше да ходи в църквата. – „Веднага отивам в полицейското управление да го взема!“, отговори обърканата майка. Но преди да тръгне, тя се обади на Юрген (името е променено). Юрген не е просто ръководител на тийнейджърите. Той е нещо повече: тийнейджърите все още му имат доверие. На него изпращат SMS-и. Към него се обръщат, когато са в беда. Той е този, който ги приема и ги приема такива, каквито са. Той е този, който ги търси там, където се намират: в задимени барове, на футболното игрище, в училище или дори в полицията! Не един тийнейджър е прекарал уикенда при него и е успял да излее своята неудовлетвореност. Той е този, който посредничи между тийнейджърите и родителите. Не в „ролята на ръководител“ – това, което прави, го прави от истинска любов към тях. Единственото условие: тийнейджърите трябва да искат да поддържат връзка с него. Юрген иска да им помогне да изразят своите рани, разочарования, проблеми и т.н., а не просто да се потапят в тях или да изливат гнева си. Времето, което той отделя за срещите с тийнейджърите, е малко в сравнение с това, което посвещава на тази лична грижа. Юрген не е новоизлюпен ръководител на тийнейджъри. Наближаващ 40-те, той може да се похвали с богат опит. Родителите ценят неговата компетентна готовност да помага точно толкова, колкото и децата. Той дори измисли „кафе-срещата за майки“, на която редовно кани засегнати майки. Там те могат да обменят различни въпроси и тревоги и да почерпят кураж.

За мен Юрген е рядък пример за това как работата с младежи не се ограничава само до програмите. Един обикновен млад ръководител едва ли би могъл да изпълнява неговата служба. И все пак тя става все по-необходима – да, дори се превръща в абсолютно задължителна част от нашата работа с младежите. Повече от всякога се нуждаем не от програми, а от улични работници, медиатори (посредници, например между родители и деца) и места, където децата ни да могат да се чувстват приети. Повече от всякога сме принудени да се потопим в контекста на нашите младежи и тийнейджъри, за да им помогнем. Принудени сме да започнем диалог с техните родители, учители, приятели... Очевидно е, че за тази всеобхватна задача екипът от ръководители в повечето случаи е претоварен. Дори Юрген би бил, ако не поддържаше различни връзки със специализирани институции. По-долу бих искал да представя един начин за разширяване на работата с младежките групи, който отчасти отговаря на гореспоменатата нужда: семейната младежка група.

Привличане на цели семейства към Божието царство

Отдавна църквата във Ф. организира редовно интересни срещи за членовете на семействата на децата от младежката група и тийнейджърите. Поканени са просто всички – „семейството“ се разглежда не толкова в генетичен, колкото в „духовен“ смисъл. Всеки е поканен да бъде част от „Божието семейство“. Тук се чувстват добре дори самотните хора, бабите, децата от съседството, майките, отглеждащи децата си сами... Срещите се организират от семейства или малки екипи от църквата. Не става дума за перфектна организация или изпипана програма, а в центъра са общността, игрите, забавлението, разговорите, спонтанността, взаимното служене, насърчаването и обменът.

Интересно е, че през последните години в западните страни отново нарасна желанието за пълноценно семейство. Семейните инициативи стават все по-популярни. Църквата на Исус трябва да се изправи отново пред това изискване. Твърде дълго тя е давала пространство на духа на времето – индивидуализма. Твърде дълго е насърчавала едностранно групирането по възраст и тук-там неволно е отслабвала семейството. Родителските отговорности бяха прехвърлени в твърде голяма степен на църквата.

Разчитам твърдо на Божието благословение, когато започнем да работим по-ориентирано към семейството. Нашата църква, или по-скоро нашата общност, трябва да бъде изключително привлекателна за семействата. Как точно може да изглежда това, Светият Дух трябва да ни разкрие наново. Липсват ни мъдрост и примери за подражание. В практическата част представям няколко на пръв поглед абсурдни идеи с предизвикателството да не ги разкъсваме на парчета, а да ги посеем.

Семейно ориентираната младежка група ми се струва, че играе решаваща роля тук – тя представлява естествения мост от семейството към църквата. Твърдо съм убеден, че една църква би спечелила изключително много, ако в себе си живееше повече като„голямо семейство“. С това искам да намекна, че за мен не става въпрос само за благоденствието на отделните семейства – съзнавам, че семействата съставляват само една част. Централно място заема„семейното мислене“в църквата. Към това семейство принадлежат всички членове!

• Къде се използват възможностите на семейството?
• Къде програмата на църквата отчита нуждите на семейството?
• Къде църквата подкрепя семейството на практика?
• Къде църквата отслабва или дори натоварва семейния живот? Къде разделя членовете на семейството?
• Какво значение има молитвата за осветените семейства?
• Как се справяме с последствията от средата, враждебна към семейството (семейства с един родител, разводи и т.н.)?
• Къде и как възникват напрежения между семействата или между семействата и отделните лица?
• Защо кръщаваме децата едва когато станат тийнейджъри или ги каним на причастие едва след така наречените уроци?
• Къде се обсъждат семейните теми в семейния кръг? 

Семействата преживяват радост – въображение – мир

В тази част се опитвам да предложа богат набор от идеи за семействата, както и за работа с младежки групи и църковни общности, ориентирана към семейството. Някои от тях дори изискват сътрудничество извън рамките на местната църковна общност.

Да се научим да променяме мисленето си – да обсъждаме темата за семейството

• Библейска работа на тема „Семейството и църквата като семейство“
• Обмен и обработка на видеоматериали и книги под формата на семинари, стена с плакати, кошница с идеи, конкурси, галерии с картини, фотоизложби, записи в дневници, колекция „АБВ“, ...
• Конкретни молитви за застъпничество
• Покана на гостуващи лектори
• Формулиране на цели и изготвяне на план за изпълнение 

Църковната общност като семейна мрежа

Дейностите, обхващащи всички възрасти, и отвореността, готовността да се обърнем към ближния (виж „Милостивият самарянин“) са от решаващо значение:

• Младежите се предлагат да се грижат за децата
• Опитни, по-възрастни хора разказват за богатия си житейски опит и предават практични мъдрости или помагат с домакинската работа, с отглеждането на децата...
• Взаимна помощ при почистването (почиствателни партита), грижи за децата, за да може дадена двойка да си организира уикенд за двамата или ваучер за семинар за брака
• Материална помощ, социален фонд, съвместни покупки (например директно от фермера), заемане на кола или други вещи, транспорт и т.н.
• Съвместно организиране на свободното време, ваканциите, семейните тържества и др.
• Семейни кръжоци, семействата помагат при организирането на богослуженията, изнасят сценки, свирят музика, дават свидетелства, организират заедно детски програми и др.
• Семействата отварят вратите си за самотни хора, самотни родители и чрез своето гостоприемство ги канят да участват в семейния им живот
• Църковните помещения като жилищни пространства, например кът за сядане, маса за преобличане, детска тоалетна, детски столчета, картини в рамки, съоръжения за игри, насърчаващи движението, кутия с дрехи и др. – именно в преустройството на църковните помещения виждам огромни възможности. Трябва да се замислим дали нашето разбиране за църквата (и църковните помещения) в някои аспекти не е старозаветно или дори традиционно църковно и дали по този начин помещенията за богослужение не се превръщат в свещени зали. Новият Завет вече не говори за това – той говори за храма и има предвид нас, които сме Божии деца. Именно нашите деца подсъзнателно възприемат това като ограничаващо, като отблъскващо. Децата ни трябва да бъдат „послушни“ още в училище, в повечето жилища, които не са подходящи за семейства... – а в църквата, разбира се, още повече, иначе пречат и засрамват благочестивите си родители.
• Ден на поста, ден на супата, практически занятия, съвместни евангелизационни акции, повече обмен (викторини с въпроси и отговори)
• Четене на Библията в семейството
• Следобед за семейни двойки, провеждан успоредно с младежката група
• Майчински отпуск

Семейно ориентирана, мисионерска работа с младежки групи и в църковната общност

• Организиране на детски тържества (рожденни дни), предоставяне на помещенията на църквата за семейни събития, ...
• Зимна детска площадка в помещенията на църквата, гледане на деца в големи търговски центрове или в църквата по време на специални часове за пазаруване,
• Провеждане на семинари (възпитание, брак, партньорство)
• Семейни екскурзии, достъпни по цена семейни ваканции, изпълнени с преживявания и приключения, при които семейството преживява „всичко“ заедно, а не се разделя отново по възрастови групи!
• Преживявания „баща-дете“ или „майка-дете“
• Творческа седмица, курсове по изкуство и занаяти, седмица на хобитата, курсове по готвене... и работилница, детски цирк с участието на цялото семейство
• Куклен театър и други театрални форми
• „Телевизионен сериал „family live!“
• Спортна седмица, семейна гимнастика, нови игри...
• Игрална зала, евентуално видеотека, касетотека, библиотека...
• Чисто преживяване на природата, походи, пътувания и открития, ...
• Отдих за майки
• Семейна младежка група – няколко примера за програмата на „Семейното забавление“ в Узнах:
• Екскурзия до водопада и разглеждане на руини
  • Игри и къпане
  • Ной: пикник и барбекю
  • Театрални представления
  • Лов на съкровища
  • Излет с ролкови кънки или велосипед
  • Спускане с шейна или каране на ски
  • Печат върху тениски
  • Семейна ориентировъчна надпревара
  • Екскурзия до зоопарка
  • Разходка с лодка по река Линт
  • Нови игри
  • Въжен мост с младежката група
  • Посещение при дресьор на кучета на тема „Следвай“
  • Семейна олимпиада

Ето как би могло да бъде

Т. и семейството ѝ се записаха за втори път за семейния отдих. Въпреки че съпругът ѝ все още едва познаваше Исус, той с удоволствие се присъедини. Той се наслаждаваше на веселото и искрено общуване. Разбира се, момчетата ѝ също с удоволствие се включиха в групата. Когато днес си спомнят за лагера, най-вече си припомнят грандиозната ранна разходка до най-високия връх в долината – изгрева на слънцето на алпийската пасища и щастието на върха. След лагера баща ѝ започна редовно да ходи в църквата и скоро прие Исус като свой Спасител.

Други родители научиха по време на следобедите за семейни разговори колко разнообразно и вълнуващо може да бъде съвместното пътуване. Дори тийнейджърите се отпуснаха и се включиха напълно в действието. Семейна младежка група – една полезна инвестиция за новия век!