Управление на риска

Управлението на риска е систематичен процес за „идентифициране и оценка на рисковете, както и за управление на реакциите спрямо установените рискове“ (Уикипедия).

На български: Става въпрос за това, при всички събития на младежката група да се гарантира висока степен на безопасност за участниците и ръководителите.

Стъпка 1: Анализ на потенциалните опасности

При това преглеждаш отделните елементи на планираното от теб събитие. Към тях спадат по-специално

всички дейности,
цялата територия, на която се провежда събитието (т.е. например и пътят до и от мястото),
особеностите при децата като цяло (например по-ниското ниво на внимание при децата в пътното движение), както и
специфичните особености при децата в частност (например възможни пристъпи на астма при деца със съответното заболяване).

Докато преглеждаш отделните елементи, задай си следния въпрос: Къде биха могли да се крият възможни опасности? Изброи тези опасности една по една.

Стъпка 2: Оценка на рисковете

При оценката на рисковете става въпрос за това кои рискове са приемливи или оправдани, и кои не са. Защото факт е, че абсолютна сигурност не съществува.

Изброените опасности се анализират по отношение на вероятността от тяхното възникване и потенциалния мащаб на щетите. Затова си задай следните два въпроса за всяка изброена опасност:

Колко вероятно е да възникне щета?
Колко голям би бил тогава размерът на щетите?

За да отговориш на тези два въпроса, отвори рисковата диаграма по-долу, която съдържа и възможните отговори на двата въпроса. Запиши за всяка опасност към коя рискова класа трябва да бъде отнесена. Тоест, или червена, или жълта, или зелена.

Рискографът

Стъпка 3: Намаляване на рисковете

Сега е време да се намалят по разумно начин идентифицираните (стъпка 1) и оценените (стъпка 2) рискове. Но не всяка възможна опасност трябва или може да бъде управлявана. Начинът, по който се подхожда към дадена опасност, зависи от това към коя класа на опасност (червена, жълта, зелена) тя принадлежи.

ЧЕРВЕНО: Критични/неприемливи рискове – чрез подходящи мерки трябва да се намали вероятността от възникване и/или степента на щетите. Целта е чрез прилагането на тези мерки при контрола на опасностите (стъпка 4) да не съществува повече опасност в тази област. Добави в списъка си мерките, които трябва да бъдат предприети за съответните опасности.

ЖЪЛТО: Така наречената зона ALARP (As Low As Reasonably Practicable) – Тук става въпрос за намаляване на опасностите доколкото това е разумно и практически осъществимо. Това обаче не означава задължително, че в хода на контрола на рисковете (стъпка 4) рискът ще премине в зелената зона. Добавете в списъка си евентуални мерки за отделните рискове.

ЗЕЛЕН: Опасностите в тази зона не се управляват, тъй като или са изключително малко вероятни, или потенциалните щети са много малки.

Етапът на минимизиране на рисковете е изцяло творчески процес и затова на пръв поглед може да изглежда малко сложен. Ако това е твоят случай, разгледай примерите за приложение по-долу и след това прочети отново този етап. Тогава със сигурност много неща ще ти станат ясни.

Стъпка 4: Контрол на рисковете

Беше ли управлението на риска достатъчно ефективно? Целта тук е да разбереш точно това. Анализирай отново рисковете от списъка си, но този път като вземеш предвид планираните мерки за безопасност от етапа на минимизиране на рисковете. Минималният резултат трябва да бъде, че вече нямаш рискове в списъка си, които попадат в червената зона. Ако това не е така, трябва да обмислиш отново подходящи мерки за безопасност, за да намалиш тези опасности до такава степен, че те да преминат поне в жълтата зона.

Пример за приложение 1: Пътно движение

Пътят от клуба за младежи до гората, където ще се проведе игра на открито, минава през една или няколко улици.

1. стъпка: Анализ на потенциалните опасности:

Една от потенциалните опасности: участникът да пострада вследствие на сблъсък с автомобил.

2. стъпка: Оценка на опасността:

Вероятност за настъпване: от време на време (сблъсъците между автомобили и пешеходци не са необичайни)
потенциален мащаб на щетите: като цяло критичен до катастрофален (счупвания на кости, смъртни случаи)
Резултат според рискографа: ЧЕРВЕНО – Критична/неприемлива опасност

3. стъпка: Намаляване на риска:

Възможни мерки за намаляване на вероятността от възникване: На децата се обяснява още в помещението на детския клуб, че могат да пресичат улицата само когато ръководител им даде указание за това, а в противен случай трябва да чакат на края на пътя; Използване на пешеходни мостове, светофари и/или подлези; Топки, които биха могли да паднат на пътя по време на движение и да накарат децата от младежката група рефлекторно да се хвърлят след тях, се конфискуват от ръководителите.
Възможни мерки за минимизиране на потенциалния размер на щетите: Маршрутът да се планира така, че улиците да се пресичат на възможно най-безопасни места, т.е. където автомобилите трябва да карат по-бавно и действително го правят, където шофьорите виждат пешеходеца от рано и където вероятно са свикнали да очакват от време на време пешеходци, например на пешеходни пътеки.

4. Етап: Оценка на риска

Ако посочените мерки по отношение на опасността от сблъсък на автомобил с пешеходец бъдат приложени, се получава следната нова оценка на опасността:

Вероятност за настъпване: малко вероятно (благодарение на планираните мерки за безопасност вече е по-малко вероятно да възникне инцидент).
потенциален мащаб на щетите: катастрофален (все още има шофьори, които с значително превишена скорост могат да причинят сблъсъци с потенциални фатални последствия, така че потенциалният мащаб на щетите е бил намален само в незначителна степен)
Резултат според рискографа: ЖЪЛТО – минималната цел е постигната.

Забележки

Описаната концепция отразява в опростена и приложима форма основните принципи на управлението на риска. Тя обаче трябва винаги да се прилага в съчетание със съответните специализирани познания за конкретната дейност. При това специализираните познания имат предимство. Така че, ако например отидеш с младежите си да се спускаш с въже или да се катериш, знанията в областта на управлението на риска не са достатъчни. Трябва да разполагаш със съответното обучение в областта на катеренето/спускането с въже, което включва например и това как да проведеш такава дейност безопасно. Тези специализирани познания имат предимство пред прилагането на знанията за управление на риска.