Педагогика на преживяванията

В педагогиката на преживяванията целта е чрез групови преживявания да се развиват и формират личността и социалните компетенции.

Преживяването

Преживяването е всяко индивидуално, лично изживяване, което включва и ежедневните преживявания. За разлика от, например, класическия урок, преживяването се възприема цялостно, което води до значително по-добра ефективност на ученето. Освен това, социалните компетенции могат да бъдат развивани почти изцяло само чрез собственото преживяване. Поради изброените причини е разумно преживяването да се използва целенасочено като метод на учене, като се насърчават целенасочено личните преживявания.

Преживяване и педагогика

Личното, субективно преживяване не може да бъде контролирано в детайли, тъй като зависи от непосредствения опит и формирането на личността на всеки индивид. Освен това много преживявания са непреднамерени. Чрез целенасочено планиране обаче е възможно да се създадат условия за желани лични преживявания.

Хекмайр и Михл дефинират педагогиката на преживяването по следния начин:

„Педагогиката на преживяването е метод, ориентиран към действието, и чрез примерни учебни процеси, в които младите хора са изправени пред физически, психически и социални предизвикателства, има за цел да насърчи тяхното личностно развитие и да ги направи способни да оформят своя живот по отговорен начин.“

Характеристики на съвременната педагогика на преживяването

В педагогиката на преживяването съществуват много различни подходи и концепции. Повечето от тях обаче се отличават със следните общи черти:

Ориентация към действие: В основата на учебния процес е работата по дадена задача, а придобиването и предаването на знания и умения се осъществява предимно чрез личен опит.
Сериозност: Учебната ситуация е организирана така, че задачите, които трябва да бъдат решени, възникват от само себе си и неизбежно трябва да бъдат изпълнени.
Фокус върху групата: Учебната ситуация е замислена така, че сътрудничеството е необходимо, а развитието на социалните компетенции е логичното последствие.
Опитният характер: Създадените ситуации на учене по правило не са ежедневни, а често дори са необичайни и извънредни. Това позволява дистанциране от ежедневието, както и траен успех в ученето.
Доброволност: Педагогиката на преживяването изхожда от принципа, че ученето не може да бъде наложено насила. Ето защо мерките в рамките на тази педагогика обикновено са доброволни. Задачата, а понякога и предизвикателството пред педагога, е да насърчи участниците да се изправят пред замислената ситуация.
Педагогическа концепция: Елементите на преживяващата педагогика се планират и прилагат целенасочено с цел предаване на определена информация. За тази цел съпровождането от съответно обучен сътрудник е полезно и често дори необходимо.

Примери за мерки в областта на педагогиката на преживяването

На това място ще бъдат изброени няколко примера за мерки в областта на преживяващата педагогика:

Пътека за ходене бос – специално създадена пътека, по която се върви без обувки; чрез допира с земята се получават специфични сетивни възприятия и свързаното с тях усещане за релаксация.
Въжени препятствия – конструкция от дървета или трупи и въжета, която изисква осигуряване. Често се организира специално като групова дейност.
Горска детска градина – грижа за деца на открито, по-специално в гората.

Как се постига трансферът / успехът в ученето

Съществуват различни концепции в педагогиката на преживяването, които са разработили много разнообразни модели за това, чрез какво конкретно трябва да се учи участникът.

Моделът „The Mountain Speaks for itself“: Ученето се осъществява единствено чрез личното преживяване.
Моделът „Outward Bound Plus“: Ученето се осъществява чрез личното преживяване и последваща рефлексия, която има за цел да задълбочи наученото.
Метафоричен модел: Ученето се осъществява чрез това, че ситуацията на учене много силно наподобява ежедневната ситуация на участниците. По този начин връзката с практиката става ясна, а преживяванията не се засенчват от прекалено интензивна рефлексия.

Целта на всяка концепция обаче е трансферът на специфични за дадена област модели на поведение (например осигуряване при катерене/спускане с въже), на интердисциплинарни модели на поведение (например стратегии за решаване на проблеми/преодоляване на конфликти) и/или метафорични промени в поведението. При последните се практикува чрез упражнение в ситуация, която символично представлява действителния обект, като трансферът може да бъде постигнат единствено чрез пренасяне към реалната ежедневна ситуация.

Пречки пред прилагането на знанията / успеха в ученето

Критичните моменти в преживяващата педагогика, които могат да попречат на пренасянето на знанията в ежедневието и по този начин на желания успех в ученето, са следните:

Учебната ситуация представя като твърде лесно нещо, което в действителност е много сложно.
Прилагането на преживяващата педагогика в кратък период от време води само до краткосрочни процеси на учене и по този начин пропуска възможността за дългосрочни процеси на учене и съответно за по-значителни резултати от ученето.
Ако участниците не бъдат съпровождани в процеса на трансфер (моделът „Планината говори сама за себе си“), съществува риск от неоптимални резултати от ученето.
Усещането, че човек има „свободно време“, намалява мотивацията да се учи нещо и с това толкова важния за това процес на трансфер.

Тези рискове могат да бъдат значително намалени чрез ясни договорености относно целите и очакванията, чрез съзнателно съставяне на групите, чрез дългосрочно планиране на мерките и целенасочено използване на техники за трансфер.