Животът на Гехази – да бъдеш слуга на Исус Христос

Предговор

В Марко 10:35–45 се разказва как Яков и Йоан помолиха Господа да им позволи да седнат от дясната и от лявата Му страна в славата. Когато другите ученици чуха това, те се възмутиха, защото всеки от тях естествено искаше да заеме едно от тези места. Господ ги събира и се опитва да им предаде нещо основно: за разлика от светските властови отношения, сред учениците не трябва да бъде така, а всеки, който иска да бъде велик, трябва да бъде слуга. Исус им даде пример за това: „Защото и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина.“

Дори в нощта преди разпъването Си Той отново доказва, че е дошъл да служи: „Вие Ме наричате Учител и Господ, и правилно казвате, защото Аз съм. Ако тогава Аз, Господ и Учител, съм ви измил нозете, и вие сте длъжни да си измивате нозете един на друг. Защото ви оставих пример, за да правите и вие така, както Аз направих за вас.“ (Срв. Йоан 13:4–17)

Никой от учениците не се беше предложил доброволно за тази смирена задача. Затова стаята беше пълна с горди сърца и мръсни крака. Учениците бяха готови да се борят за престол, но не и за кърпа. За съжаление, това не се е променило много и до днес.

Това е трагично. Защото, от една страна, една от основните цели в живота на християнина е да се уподоби на образа на Сина (Исус Христос), което означава нищо друго освен да служим крото и смирено в безкористност. От друга страна, невярващите биха могли да разберат, че сме ученици на Исус по любовта, която изпитваме един към друг. Но ако тази любов липсва? Когато гордостта ни води и ни пречи да си служим един на друг с любов?

Тази седмица искаме да се замислим върху темата за това да бъдем слуги на Исус Христос. За да направим това, ще разгледаме живота на Гехасис, слугата на Елисей.

В обясненията всеки ден се изтъкват по две или три точки. Разбира се, всички те са важни. Въпреки това, нека Бог да се обърне към вас по въпроса, който е важен за вас. Помислете за него и оставете останалите неща от изявленията на заден план.

Не позволявайте обясненията да отнемат от времето ви за молитва и лично размишление.

Господ да ви благослови

Поклоннически

Събота, 2 Царе 4:8–17

Елисей, в пътуванията си между Самария, Йезреел и други градове, редовно минаваше покрай Сунем, където живееше една богата жена. Че тази жена беше много благочестива, виждаме от факта, че тя искаше да бъде благословение за Елисей.

Очевидно Елисей вече от известно време се радваше на гостоприемството на тази двойка, когато един ден реши да им отвърне със същото. Чрез Гехази той помоли жената да го попита какво може да направи за нея.

В следващите редове бихме искали да се съсредоточим върху слугата Гехази и да разгледаме някои основни мисли по темата „служене“.

Преди да продължите да четете, помислете за следното:

• какво си представяте, че е слуга
• кои аспекти на служенето разпознавате в прочетения откъс
• дали вие самият сте слуга

Да служим един на друг, да бъдем слуги, е централна тема в Библията. Както прочетохте в предговора, целта на Господ беше да направи учениците Си слуги.

В Римляни 8:29 четем: „Защото онези, които Той е предвидил, Той и е предопределил да бъдат съобразни с образа на Сина Му.“ Да бъдеш съобразен с Исус означава, наред с други неща, да бъдеш слуга!

Живеем в свят, който е силно фокусиран върху „АЗ“-а. Правиш нещо за себе си, със себе си или от себе си. Сравни това с Филипяни 2:3–4. Не би ли искал да започнеш да търсиш начини да даваш, вместо винаги да мислиш за това, което можеш да получиш? Джон Уесли го е изразил по следния начин: „Прави добро на всички хора по всеки възможен начин и докато можеш.“

В 2 Кор. 8:1–6 Павел дава великолепно свидетелство за църквите в Македония. Помислете дали тези стихове важат и за вашия живот. В какво конкретно искате да се промените и да станете дарители?

Когато веднъж попитаха Леонард Бърнстейн, известен диригент, кой е най-трудният инструмент, той отговори: „Втората цигулка. Мога да намеря много първи цигулари, но да намеря някой, който да е ентусиазиран да свири на втора цигулка, втори валторн или втора флейта, е наистина проблем. И все пак, ако никой не свири на втора цигулка, нямаме хармония.“

Готов ли си да свириш на втора цигулка? Вместо да си под светлината на прожекторите, готов ли си да работиш зад кулисите, да служиш, без да получаваш признание за това?

Гехази, както ще видим по-късно тази седмица, винаги е бил в сянката на великия пророк Елисей. Той играеше второстепенна роля и оставяше първото място на пророка.

В днешния библейски пасаж виждаме Гехази да действа зад кулисите. Той посредничи между жената и пророка. Освен това Гехази явно е забелязал, че жената няма син и вероятно никога няма да има такъв. Удивително е, че той (за разлика от Сара, сравни Битие 18:12–14) е смятал, че Бог може да извърши това чудо чрез неговия господар, пророк Елисей.

Виждате ли нуждата и желанието около вас? Готови ли сте да бъдете благословение там чрез безкористно служение?

||

Неделя, 2 Царе 4:18–28

Скоро след чудотворното раждане на момчето вярата на благочестивата жена беше подложена на изпитание: момчето умря в прегръдките ѝ. След като обмислила нещата, тя веднага отишла при Елисей. Помолила съпруга си да ѝ изпрати слуга и магаре, явно без да му каже, че момчето е починало, защото се страхувала, че в такъв случай съпругът ѝ няма да я пусне.

Мъжът постави под съмнение необходимостта да отидат при пророка. От това можем да заключим, че неговите духовни интереси са били по-скоро повърхностни и насочени към церемониите (с думите „Нито е новолуние, нито е събота“ мъжът заяви, че все пак няма повод за религиозен празник).

Какви са вашите духовни интереси?

Търсите ли общност, защото това е „просто нещо, което се прави“ като християнин, или защото за вас това е истинска нужда?

Помислете за Гал. 4:10–11 и Евр. 10:24, 25

Когато шунемката дойде при Елисей, тя беше отблъсната от Гехази. Слугата на пророка очевидно сметна за нахалство от страна на жената да безпокои пророка. Тук се сблъскваме с проблем, който слугите често изглеждат да имат: проблемът с прекомерната защита и притежателността. Слугата е изложен на опасността да придобие тесен кръг на възприятие и да пренебрегне нуждите на другите, които не са пряко свързани с неговото служение.

Така се е чувствал Исус, слугата на Мойсей, когато Елдад и Медад пророкуваха в лагера. Исус искаше Мойсей да ги спре да правят това, в крайна сметка неговият господар, Мойсей, на когото той служеше като Божий човек, беше посветен да пророкува. (Срв. Второзаконие 11:24–30)

Учениците на Господа също имаха този проблем. Сравни Лука 18:15).

Срещате ли този проблем в живота си?

Или как реагирате, когато някой изведнъж оспори вашето служение? Например, ако някой изгради добри отношения с някой от вашите младежи и започне да го наставлява?

Поведението на жената е типично за нейната ситуация: тя не разказва защо е дошла, а как се чувства предвид случилото се.

Можете ли да разберете от това, което ви разказват младежите, какво наистина ги занимава

||

Понеделник, 2 Царе 4:29 – 37

Как ли се е чувствал Гехази след тези събития?

Не го ли пренебрегваха постоянно?

На първо място е майката на момчето. Тя очевидно от самото начало вярва, че Гехази е неспособен да възкреси сина ѝ. Затова тя се вкопчва в пророка, пренебрегвайки слугата и възлагайки доверие именно на него.

Познавате ли и вие подобни ситуации? Игнорират ли ви понякога в екипа на „Юнгши“? Или родителите на момчетата? Или може би понякога и вие самите сте игнорирани от други хора!

Помислете къде ви пренебрегват

Помислете къде се сблъсквате с този проблем в служението си на Господа и се опитайте да го разглеждате като възможност да упражнявате смирение

Така Гехази тръгна към къщата на шунемитянина, както му беше заповядал Елисей. По пътя Гехази не поздравяваше никого, нито отговаряше на поздрави. Причината за тази „неприветливост“ беше, че винаги се губеше много време в такива церемонии по поздравяване. Може би пророкът е искал да покаже, че неуспехът на Гехази да възкреси момчето не бива да се приписва на закъснението!

||

Вторник, 2 Царе 4:38 – 41

Отново Гехази* се сблъсква с много подобна ситуация. Отново е направил точно това, което му е било казано. И отново е претърпял неуспех. Можем да разберем, че не е успял да съживи мъртвото момче – това би било огромно чудо. Но сега той дори не може да сготви яхния. Не кара ли това Гехази да се чувства непълноценен и засрамен?

Виждате ли, той винаги беше засенчван от Пророка, въпреки че беше изпълнил всичко, което му беше казано.

Опитайте се да се отнесете честно към мислите си в подобни ситуации. Помислете също върху Евреи 6:10.

Но този пасаж от Писанието ни разкрива още една много красива мисъл. Цялата ситуация даде възможност на Елисей да даде поучителни уроци на учениците на пророка и на Гехази.

По това време народът преживяваше съвсем различен глад. Той се беше отвърнал от живия Бог и Неговите заповеди, за да приеме религията на Ваал. Народът гладуваше духовно.

Елисей взе брашно – от което по време на глада почти не се намираше – и го сложи в котела. Тогава храната стана годна за ядене. По този начин Елисей не каза нищо по-различно на учениците на пророка от това, което Господ каза на Своите ученици в Матей 5:13–16.

Истинските слуги, какъвто беше Исус Христос в съвършенство, оказват огромно влияние. Исус промени света както никой друг човек не е правил някога. Без армии, които да води, без книги, които да пише, без икономически интереси, пари или власт. Исус дойде, за да служи. Когато служим, ние сме сол и светлина за света.

Вие сте солта на земята: солта е консервант и много специална подправка. Тя е невероятно полезна. Помислете за момент за всички практични, положителни аспекти на солта и се опитайте да ги приложите към живота си като слуги на Исус Христос.

Но ако солта е загубила вкуса си...

Това е много сериозно изречение. Какво ще стане, ако характерните черти на християнина вече не се виждат и не се изразяват в живота? Хуманизмът, светскостта, рационализмът и материализмът са се вкоренили дълбоко в мисленето на повечето християни.

Волфганг Бюне някога е написал: „Утвърдило се е едно християнство, което не е нито привлекателно, нито достоверно.“

Искате ли съзнателно да бъдете сол?

Вие сте светлината на света...

Светлината също притежава качества, които могат да ни научат няколко неща за това какво означава „да бъдеш слуга“. Свиндол казва: „Не се опитвай да покажеш колко си ярък и лъчезарен, просто сияй!“

Откривате ли други качества на светлината, които могат да ви помогнат да разберете по-добре характера на слугата?

* В стих 38 се говори за слугата на Елисей. Не е ясно дали това наистина е бил Гехази, но това няма значение за нашите размисли върху темата „да бъдеш слуга на Исус Христос“.

||

Сряда, 2 Царе 4:42 – 44

Познавате ли тези чувства? За нищо на света не можете да си представите как ще се справите с това или онова. Неуспехите са ви отнели вярата!

Господ каза на Павел, че Неговата сила се проявява в пълна мяра в слабостта (2 Кор. 12:9). Човешката сила често просто пречи на Божието действие.

И Йосиф също е постигнал успех единствено чрез неуспехи. Помислете за живота му, когато имате възможност (Битие 37 и следващите)

Но това, което ми прави впечатление като положителна черта у Гехази отново и отново, и тук също, е неговото послушание. Дори когато не може да събере вяра, той се подчинява на пророка. Това ни води до една централна идея: послушанието на слугата.

Служенето и послушанието вървят ръка за ръка като сиамски близнаци. Самото знание как трябва да бъде един слуга не го прави такъв. Необходимото качество, което прави всичко истинско, е послушанието.

А ти как стоиш с това?

Готов ли си да се подчиняваш? Подчиняваш ли се на Господа?

Винаги е окуражаващо, нали, че самият Исус ни даде пример за всичко, което изисква от нас? Така че четем за Неговото послушание, послушание чак до смърт на кръста (Филипяни 2:8). Той знаеше радостта, която Му беше предначертана, и издържа кръста (Евреи 12:2).

Не винаги е лесно да се подчиняваме. Понякога се отнасят несправедливо към нас или ни пренебрегват. Послушанието често изисква безкористност, подобна на тази на Христос. Да бъдеш слуга не е лесна задача. Но Бог вижда всяко наше служение и няма да допусне нищо да бъде забравено или да остане ненаградено.

Помислете върху Галатяни 6:9 и 1 Коринтяни 3:12–14.

||

Четвъртък, 2 Царе 5:9–14

Очевидно в страната все още имаше хора, които се противопоставяха на култа към Ваал, въведен от Еровоам, и служеха на истинския Бог. Този човек вероятно е възприемал пророческите училища като заместител на законното поклонение и е носил там първите плодове. Това му е позволило да изпълни заповедта (Второзаконие 18:4), въпреки че не е имало действащи левити и свещеници.

Искаме отново да се спрем на Гехази. След всичките си неуспехи досега той сякаш не може да събере достатъчно вяра. Беше очевидно, че тези 20 ечемичени хляба никога нямаше да бъдат достатъчни.

От днешния пасаж можем да извлечем един много важен урок: отново виждаме, че Гехази прави точно това, което му е било казано. И отново е третиран несправедливо.

Той се озовава между два огъня и трябва да се изправи пред гнева на Нааман. Разберете, Гехази не беше измислил това послание, а просто го предаде.

Знаете ли ситуации, в които несправедливо сте попаднали в кръстосания огън?

Как се справяте с това?

Тук виждаме в Нааман един горд човек. Като командир на армията на сирийския цар, той беше свикнал всички да се отнасят към него с уважение и почит.

Фактът, че пророкът напълно пренебрегна високото му достойнство и богатства и дори не излезе да го посрещне, нарани гордостта му. Но беше необходимо Нааман да бъде свален от високото си положение, за да се яви в правилното си положение – като беден прокажен – пред Бога.

||

Петък, 2 Царе 5:15 – 24

Нааман се смири и се подчини на указанията на пророка. След като се потопи седем пъти (седем отново символизира Божието дело), той преживя огромно чудо: плътта му не само се очисти, но стана като тази на младо момче.

Освен това той беше единственият, който се излекува от проказа в онези дни (сравни Лука 4:27).

За разлика от мнозина, на които бихме могли да помогнем, Нааман се върна, за да благодари на Елисей и Гехази. Подаръците, които донесе, бяха около 340 кг сребро и около 1,7 милиона франка злато, както и седем церемониални одежди. Елисей обаче не иска да приеме подаръците. Той не иска никой никога да каже, че е извършил това чудо заради пари. Освен това той съзнава, че не той заслужава славата, а само живият Бог.

Как се справяте, когато ви почитат?

Харесва ли ви да сте в центъра на вниманието след условно освобождаване?

П.С.: Имайте предвид обаче, че всеки отказ да покажете любов към себе си може да бъде и израз на вашата гордост.

За разлика от Елисей, който в този случай постъпи абсолютно правилно, Гехази сега се проваля. От човешка гледна точка можем да го разберем много добре след всички неуспехи, които му се наложи да преживее. Гехази беше научил да дава, да се подчинява, да остава на заден план. Но не беше научил да забравя и да отвръща погледа си от себе си. Всичките тежести, които беше понасял отново и отново, разбудиха мислите му, и сега той видя, че е дошла възможността най-накрая да получи подобаваща награда за това.

Слугата на Исус Христос трябва да умее да забравя. Можете ли да простите и да забравите, когато някой ви е наранил?

Можете ли също така да забравите на кого сте сторили добро, или водите сметка за това и подхранвате гордостта си? Прочетете 1 Кор. 13:4–7 и Матей 6:1–4.

Възможно ли е изобщо да забравиш в смисъла на „да изгубиш напълно спомена“?

Може би досега вече си се замислил за Йосиф. Йосиф е имал всички основания да лекува раните си и да отхвърли миналото си. Но Йосиф беше човек, който можеше да забравя. Той кръсти първия си син „Манасия“, което означава „забравям“. (Йосиф вероятно все още си спомняше Яков и братята си, но тези спомени не предизвикваха в него нито болка, нито гняв.)

Павел също беше готов да забрави. Както злото, което му беше причинено (2 Кор. 11:23–33, става дума за слуги!), така и доброто, което беше сторил (Филипяни 3, обърнете внимание на стих 13).

Нека отново насочим мислите си към Гехази. Забелязахте ли колко бързо Гехази преминаваше от една неискреност към друга? В стих 20 Гехази използва същите думи като Елисей в стих 16: „Както е жив Господ“. Намеренията на Гехази обаче не са добри и затова тук той употребява Божието име напразно. В стих 22 Гехази се преструва и лъже. Молбата му изглежда много безкористна. По-късно, пред Елисей (стих 25), Гехази отново лъже. Но може би най-трагичното в неговото поведение е, че той е дал лъжлива представа за живия Бог на един езичник, далеч от Бога – Нааман.

Разберете, че вашето неправомерно поведение отнема от славата на Бога и затруднява невярващите да познаят истинския Бог.

Проявява ли се Божият характер във вашия живот?

||

Събота, 2 Царе 5:25–27

Забелязахте ли на какво се позовава Елисей, когато произнася присъдата си над Гехази? Той не се позовава нито на лъжите му, нито на измамата му, а на времето. „Дали е дошло времето да вземеш сребро и дрехи...“

Господ знае кога е време да възнагради Своите слуги. Искам да ви насърча да чакате търпеливо.

Помислете откъде очаквате награда и признание за действията си. Знаете ли каква награда ви е обещал Бог?

Прочетете Римляни 6:23 и Откровение 21:1–7.

Как се чувствате относно наказанието на Гехази? Не е ли това наказание прекалено сурово?

Наказанието на Гехази беше толкова сурово, защото грехът му имаше далекостигащи последствия, тъй като историята вероятно се беше разпространила навсякъде сред израилтяните и арамеите.

Освен това тук става ясен ужасният факт, че човек може да живее години наред сред вярващи хора, без никога лично да избере самия Бог. Подобно на Юда Искариотски, който в края на времето с нашия Господ се разкри като „невярващ“, същото се случва и с Гехази.

Като наказа Гехази с проказа, Бог показа какво наистина се криеше в сърцето му.

Прочетете Галатяни 2:16 и Яков 2:14–20

Въпреки трагичния край на историята на Гехази, нека не се обезсърчаваме. Можем да научим много неща от неговия живот. Определено си заслужава да бъдем слуги на Исус Христос.

Споделете мислите си по Евреи 4:15, 1 Коринтяни 11:31 и 32, и 1 Йоан 1:9.

Източник

• Заглавно изображение: Клипарт, предоставен от издателя buch+musik ejw-service gmbh, Щутгарт - www.ejw-buch.de
  от: Jungscharleiter Grafik-CD plus; Второ преработено издание, 2002 г.
  © buch+musik ejw-service gmbh, Щутгарт
  
• Съдържание: Духовно четиво на BEJS:
  Свиндол К., „Изкуството на безкористното служене“, CLV Билефелд
  МакКлънг Ф., „Приятелство с Бога“, „Как да преодолея гордостта си“, „Младежи с мисия“, Франкфурт
  Раздавателни материали, издателство „Dillenburgerverlag“, Диленбург
  Кейл С. С., „Книга на царете“
  Констабъл Томас Л., „1 и 2 Царе“